Първи стъпки в Университета. Ден първи

На 1 октомври 2008 г. Софийският университет "Св. Климент Охридски" откри за 120-ти път академичната година. За втора поредна година с колегите ми от Факултетния студентски съвет (ФСС) трябваше да организираме посрещането на първокурсниците във Философския факултет (ФФ).

Тази година обаче беше различна. Въпреки кръглата годишнина и празничното настроение, из Университета все още имаше недовършени ремонти. За мое учудване това по никакъв начин не смути присъстващите. И как иначе - атмосферата в Ректората на Алма Матер те кара да забравиш за всичко останало. Денят ми започна рано сутринта с интервю за сутрешния блок на БНТ. Бях се предрешил с академична тога и събирах смаяните погледи на учудените първокурсници. По-късно дойде ред на празничното откриване в Аулата. Преди това обаче Ректорът и членовете на Академическия съвет трябваше да поднесем цветя на паметниците на Евлоги и Христо Георгиеви. Министърът на образованието също беше почел празника и се беше включил в малкото шествие. Получи се лек комичен момент, когато аз и министърът неволно се отделихме от официалната група, увлечени в един неприятен разговор за висшето образование. После трябваше да си проправяме път сред сгъстената тълпа от студенти, а нахалните фотографи ни обсипаха със снимки (разбира се, снимаха министъра, не мен :)). Но все пак трябва да има и такива моменти.

В Аулата и Ректорът, и Министърът не жалеха хвалебствени слова, с повечето от които съм съгласен, но някои си бяха съвсем пресилени. Атмосферата там беше тържествено-академична, тъй както подобава на Софийския университет, но няма да я преразказвам подробно. В детайли, обаче, мисля да представя посрещането, организирано от ФСС за първокурсниците на ФФ.

Покрай всички тържествени събития и шествия не успях да се включа физически в подготовката на украсата за празника. Единственото, което правех, профучавайки покрай работещите колеги от ФСС, беше да им казвам "направи това така, направи онова иначе". Разбира се, те се справиха повече от добре и показаха истински професионализъм, за което съдя и от мненията след това. Моят приятел Иван Ников предостави напълно безвъзмездно цялата украса за празника на ФФ, а Ред Бул "дадоха крила" на леко притеснените първокурсници, което допълнително засили празничния елемент. След като преминаха през триумфалната арка от балони, стъпиха на червения килим и влязоха в 65-а аудитория, "зайците" изглеждаха променени. Виждах в тях пораснали хора, отговорни и със самочувствието на студенти в СУ. Това ме обнадежди и зарадва дотолкова, че реших да променя речта, която бях подготвил. Нямаше как да премълча очевидното, че те правят Факултета най-добрия и че съм сигурен в качествата и успеха им. Не можах и да не им пожелая да бъдат суденти с главно "С" - не само отличници, но и мислещи, амбициозни и креативни млади хора. Макар и кратко, това посрещане зарадва всички - студенти, преподаватели, служители и дори случайни минувачи. След края му всички специалности направиха и отделни локални посрещания само за своите студенти. На тях, разбира се, присъстваха и представители на ФСС, които раздаваха на новите студенти папки с информационни и забавни материали, подготвени специално за тях. Аз естествено бях при културолозите и нито за миг не съжалих, че за пореден път се изправих пред тях. За мен това е най-готиният и сплотен курс, който съм посрещал. (Повече за тях и за първите ни взаимоотношения в следвашите публикации)

Колеги от Философския факултет, бъдете дръзки и непоколебими! На добър път!