22 септември 2008, понеделник

100 години българска независимост

На днешния ден преди 100 години в търновската църква "Св. Четиридесет мъченици" е обявена Независимостта на България. Това е една велика дата за българския народ, както преди един век, така и сега.

В Манифеста на княз Фердинанд е написано "Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й. Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска. Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят."

Фердинанд казва нещо, което е добре да се прочете от настоящите и бъдещите български политици и управници. Не че той е бил блестящ управник, напротив - да докараш страната до две национални катастрофи не е атестат за добро управление. Но той заслужава уважение за многото други добри неща, които е направил за България - театър, опера, музеи, зоопарк, университет, ж.п. линия...

Да се върна на цитата от Манифеста. Казва се, че преди 100 години българският народ копнеел за културен и икономически напредък. Нима сега не копнеем за същото?! Донякъде културният е налице - имаме множество театри, музеи, галерии. Имаме уникално богатство от културни паметници, датирани още от времето на траките, та чак до наши дни. Имаме обаче и едно нехаещо Министерство на културата. Имаме, разбира се, и Нина Чилова и нейния проект за Закон за културното наследство, който вероятно е съчинявала, докато е гледала картини на Панчо Владигеров или е слушала творби от Златьо Бояджиев. Срамно е, че такива хора се занимават с култура!
Икономическият напредък. Вече сме член на ЕС и се предполага, че трябва да сме като другите държави членки на Съюза. Да, ама не! Заплатите на хората са ниски, дори и постоянно растящи, те пак са ниски в сравнение с ръста на цените. Трябва да се вземат адекватни мерки да се увеличат доходите и да се подобри жизненият стандарт на хората. В противен случай те ще продължат да напускат страната, поради една единствена причина - по-високата заплата, респективно жизнен стандарт, които им предлагат други държави. Тъжно, но факт.
Фердинанд казва, че Независмостта е в следствие на желанието и волята на народа. Сега някой от управляващите итересували се какви желания има българският гражданин? Не! Освен, разбира се, преди и по време на избори. Но това си е добре познат байганьовски тертип от време оно. Не е ли време обаче България да стане европейска държава, не само в географския смисъл на това понятие?! Не е ли време българският народ да стане европейски, с европейски заплати, пенсии, пътища, образование и здравеопазване?! Време е!!!
Пак според княза, българският народ и управляващите държавата трябва да мислят еднакво и да желаят едно и също. Така ли е сега? Аз поне не съм чувал обикновеният българин да се мисли дали да продаде три от седемте си 5-звездни хотели или какво да направи с двата си новоспечелени, с честен труд естествено, милиона. Българинът мисли за съвсем обикновени неща - как да изхрани семейството си, как да осигури добро образование на децата си, как да осигури добро добро здравеопазване на родителите си.

Честваме едновековен юбилей от обявяването на Българската Независимост. Но независими ли сме днес като народ, като държава, като хора? Това е въпрос, върху който трябва много да мислим, защото от нас зависи какъв ще е отговорът!

Честит празник!


1 коментара:

Анонимен каза...

Изказването ти звучи напълно в духа на празника - патриотично настроено, извисено и каращо българския гражданин да се замисли както за състоянието на държавата, така и за собственото си място в нея, за приноса си, ако изобщо има такъв. Защо обаче българският патриотизъм в повечето случаи се проявява само на националните ни празници? Не е ли това просто една маска, стремеж на българина да покаже, че почита миналото си?! Не говоря специално за теб, защото до колкото те познавам ти си човек, който обича България :), но не бива да се самозалъгваме - "горчивата истина" е, че повечето българи си припомнят, че са такива само на празници.
Мога да изпиша още доста по темата, тъй като се развълнувах много и се сещам и за много примери, с които мога да подкрепя тезата си, но това все пак си е твоят блог и мисля, че твоите писания трябва да са на преден план ;).
Честит празник и от мен!