"Жив е той, жив е!"

Днес се навършват 132 години от смъртта на поета, революционера, родолюбеца Христо Ботев. Човекът, който завинаги остава в историята с революционното си дело. Титанът на българската поезия, изрекъл думите "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира" и "като брата си ще станат - силно да любят и мразят..."

Сигурен съм, че Ботев, Левски, Раковски, Каравелов и безбройните знайни и незнайни бойци, борили се за българската свобода ще пребъдат вечно и българският народ никога няма да забрави делото им.

Няма да се впускам и аз в хвалби към творчеството и революционните подвизи на Ботев. Мисля, че те са известни на всички истински българи. Ако ли не, толкова по-жалко за тях! Ще припомня само по един стих от "На прощаване в 1876" на Ботев и от "Новото гробище над Сливница" на Вазов. Те са повече от красноречиви и по-добре от всичко останало описват геройското дело.

Поклон!

"Но кажи какво да правя,
кат си ме, майко, родила
със сърце мъжко, юнашко,
та сърце, майко, не трае
да гледа турчин, че бесней
над бащино ми огнище..."

"Българийо, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха!
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх!"